|
|
 |
|
|
|
| GREECE-Нацията на фрапето |
|
0 Дни
|
| Цена от
|
Нацията на фрапето
Най-гръцкото от всички питиета има кратка история, френско име, приготвя се от швейцарски продукт, произведен с африканска суровина
Кое е това питие, което се среща само в Гърция и в най-голяма степен символизира националния характер на съвременния грък? Противно на очакванията това не е узото, което под името мастика се среща и в други държави, а и в Гърция се консумира предимно от туристите. Не е и така нареченото тук гръцко кафе, варено в джезве и на жар, защото в останалите балкански страни то е известно като турско кафе, а и в Гърция се пие само от по-старото поколение.
Безспорен победител в битката за титлата „най-гръцкото питие” е фрапето. То се приготвя единствено в тази географска ширина и се консумира масово от млади и стари, местни и гости на страната. Студената наслада на разтворимото кафе символизира дългото гръцко лято и необходимостта от ледена освежаваща напитка, а пяната му напомня за пяната на морските вълни. Рецептите за приготвянето му варират според различните вкусове – с мляко или без мляко, със захар или без захар, силно изстудено с много лед или просто с хладна вода. Сервира се задължително във висока чаша и със сламка. Фрапето, или нескафе разтворено в студена вода и разбито на пяна със шейкър, е незаменим източник на енергия тогава, когато нивата й в организма са ниски, а желанието за отпускане и почивка – високо.
Статистически е доказано, че средното време за изпиване на едно фрапе е ...93 минути. Процедурата на консумирането се характеризира като наслада и е точно обратната на италианското еспресо. Докато жителите на Апенините пият кафето си на екс, обикновено на крак или на бара, гърците остават в кафенето толкова, колкото е необходимо, за да разгледат останалите посетители, а и да дадат възможност на свой ред също да бъдат разгледани, да си прочетат вестника, да проведат задължителните за деня 5-6 безсмислени телефонни разговори, да се видят с приятели и познати.
За мнозина може да е изненада, но фрапето има сравнително кратка история. За първи път е предложено като питие случайно, по време на Солунския панаир през 1957 година от Димитрис Вакондиос, служител на швейцарската фирма Нестле, който отговарял за промоцията на нескафето. Клиент му поискал чаша кафе в момент, в който той не разполагал с топла вода. Предложил стимулиращата напитка, разтворена в студена вода и за да изглежда по-новаторски, я разбил с шейкър за топъл шоколад. От пръските костюмът му станал на лекета, но така се родило фрапето.
Година-две по-късно студеното нескафе с пяна е кръстено с френското прилагателно „frappe” от собственика на едноименната кафетерия в Атина Христос Ледзос. Французите обикновено имали предвид шампанското, когато употребявали прилагателното. Семантичната връзка е в технологията на удрянето и биенето при производството на пяната.
За по-малко от 50 години напитката се наложи като символ на идеологията на отпускането и насладата, така характерна за гръцката култура и начин на живот.
|
|
|
Online Chat
